23 авг. 2017 г., 09:37

Сянка

865 0 0

Оттегчена ли не бях, огорчена ли не бях,

ден и нощ те чаках аз.

Мисли лоши все превъртах и внезапно се озъртах

за поглед твой, втренчено седях и дни наред вътрешно крещях,

но вниманието ти все по-трудно приковах.

Безразлично се държеше и студено ти седеше,

чаках с търпение и превъртах дни наред в мъчение

Търсих теб и твоето желание, но случайно все попадах на мълчание,

исках твоята прегръдка, но все попадах в сянката могъща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дамла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...