BuRn_AliVe (Александър)
193 1557
19 июн. 2020 г., 19:06

Сянка 

  Поэзия » Другая
1000 5 9

Прииждаш бързо над полята –
стихийна, неуморна сянка;
крилете черни – леден вятър,
целувката – тревожна дрямка.
 

Към моя праг поела право,
земите ширни разлюляла,
връхлиташ ти – ламя стоглава –
върху ми. Буреносна хало,
 

постой! Вечерните простори
са твои, твои безвъзвратно;
уви, през моя бял прозорец
ще влезеш ти, едва когато
 

за теб пролука сам открехна,
кога заглъхне уморено
гласът ми като вяло ехо...
Жарта ми още тихо грее
 

и ти не ще, не ще проникнеш,
доде не рухна на колèне!
Здравей, тогава ще извикам –
добре дошла, тъма, при мене.

© Александър Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??