Сянка
Прииждаш бързо над полята –
стихийна, неуморна сянка;
крилете черни – леден вятър,
целувката – тревожна дрямка.
Към моя праг поела право,
земите ширни разлюляла,
връхлиташ ти – ламя стоглава –
върху ми. Буреносна хало,
постой! Вечерните простори
са твои, твои безвъзвратно;
уви, през моя бял прозорец
ще влезеш ти, едва когато
за теб пролука сам открехна,
кога заглъхне уморено
гласът ми като вяло ехо...
Жарта ми още тихо грее
и ти не ще, не ще проникнеш,
доде не рухна на колèне!
Здравей, тогава ще извикам –
добре дошла, тъма, при мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
