Прииждаш бързо над полята –
стихийна, неуморна сянка;
крилете черни – леден вятър,
целувката – тревожна дрямка.
Към моя праг поела право,
земите ширни разлюляла,
връхлиташ ти – ламя стоглава –
върху ми. Буреносна хало,
постой! Вечерните простори
са твои, твои безвъзвратно;
уви, през моя бял прозорец
ще влезеш ти, едва когато ...