BuRn_AliVe (Александър)
193 1557
19.06.2020 г., 19:06 ч.

Сянка 

  Поезия » Друга
999 5 9

Прииждаш бързо над полята –
стихийна, неуморна сянка;
крилете черни – леден вятър,
целувката – тревожна дрямка.
 

Към моя праг поела право,
земите ширни разлюляла,
връхлиташ ти – ламя стоглава –
върху ми. Буреносна хало,
 

постой! Вечерните простори
са твои, твои безвъзвратно;
уви, през моя бял прозорец
ще влезеш ти, едва когато
 

за теб пролука сам открехна,
кога заглъхне уморено
гласът ми като вяло ехо...
Жарта ми още тихо грее
 

и ти не ще, не ще проникнеш,
доде не рухна на колèне!
Здравей, тогава ще извикам –
добре дошла, тъма, при мене.

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??