Bloom (Веси Василева)
37 307
11 мар. 2012 г., 19:11

Събирам си парченцата... 

  Поэзия
783 0 7

Така и не успя да ме усмихнеш...

Опитваше се, знам, но не - уви.

И вярваше, че много ме обичаш,

а всъщност във заблуда беше ти.

 

За жалост, любовта ти бе окови,

които разраняваха до кръв

сърцето ми. Щастливата подкова

търкаляше се в прашния ми път.

 

Любов без обич има ли, кажи ми?

А обич без любов? Кажи сега!

Ти свикнал само бе да взимаш

и да обсебваш крехката душа.

 

Така и не усетих що е ласка

и мъжка нежност в силни две ръце.

А днес зад лицемерната ти маска

усещам само тяло без сърце.

 

Кога ли вече черните си мисли

под камък ще затрия от света...

Да вдъхна въздух и съвсем на чисто

да преоткрия свойта чистота.

 

Да си припомня светлата магия

на мислите, пропити с благослов.

Да се загубя в тайната стихия

на чудото, наречено Любов.

© Веси Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??