Така и не успя да ме усмихнеш...
Опитваше се, знам, но не - уви.
И вярваше, че много ме обичаш,
а всъщност във заблуда беше ти.
За жалост, любовта ти бе окови,
които разраняваха до кръв
сърцето ми. Щастливата подкова
търкаляше се в прашния ми път.
Любов без обич има ли, кажи ми?
А обич без любов? Кажи сега!
Ти свикнал само бе да взимаш
и да обсебваш крехката душа. ...