Събираш ми живот
Аз знам,
че без да искаш
(може би)
разсейваш тъмнината
във ръцете ми.
Секундите безвремие
ги рониш неразвързани
и само с шепот
озаряваш
сетивата ми.
И знам,
че липсата
е твърде относителна
в безкрая
след разбитите мечти.
Диханието плахо
под очите ми
за непочувстваната ти любов
скърби.
А ти -
смирен понякога
и нежен,
друг път – мрачен и суров,
със всяка неукрепнала надежда
наливаш в тишината ми
живот...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
