Събираш ми живот
Аз знам,
че без да искаш
(може би)
разсейваш тъмнината
във ръцете ми.
Секундите безвремие
ги рониш неразвързани
и само с шепот
озаряваш
сетивата ми.
И знам,
че липсата
е твърде относителна
в безкрая
след разбитите мечти.
Диханието плахо
под очите ми
за непочувстваната ти любов
скърби.
А ти -
смирен понякога
и нежен,
друг път – мрачен и суров,
със всяка неукрепнала надежда
наливаш в тишината ми
живот...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
