Аз знам,
че без да искаш
(може би)
разсейваш тъмнината
във ръцете ми.
Секундите безвремие
ги рониш неразвързани
и само с шепот
озаряваш
сетивата ми.
И знам,
че липсата
е твърде относителна
в безкрая
след разбитите мечти.
Диханието плахо
под очите ми
за непочувстваната ти любов
скърби.
А ти -
смирен понякога
и нежен,
друг път – мрачен и суров,
със всяка неукрепнала надежда
наливаш в тишината ми
живот...
© Геновева Христова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
