из цикъл "Смърт"
Съблазън
Повика ме Смъртта при себе си.
А беше толкова лъстива и примамваща...
Не устоях. Запътих се натам.
Размърда костен пръст приканващо.
Притегли ме. Политнах, но се спрях.
Недей! - пищеше Самотата ужасена.
Усмихнах се, а после се засмях -
веднъж и тя да страда победена!
© Мария Муладжикова Все права защищены