из цикъл "Смърт"
Съблазън
Повика ме Смъртта при себе си.
А беше толкова лъстива и примамваща...
Не устоях. Запътих се натам.
Размърда костен пръст приканващо.
Притегли ме. Политнах, но се спрях.
Недей! - пищеше Самотата ужасена.
Усмихнах се, а после се засмях -
веднъж и тя да страда победена!
© Мария Муладжикова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
