11 апр. 2010 г., 23:55

Събуди се

1.1K 0 4

Капчукът почуква на твоя прозорец.

Помита небето ранна зора.

Реката нещо сама си говори.

Лампа просветва.

Прихлопва врата.

Събуди се -

от чужди обятия.

Събуди се -

от чужди мечти.

Събуди се...

От чуждото щастие

защо ли на мен така ми горчи...

 

Събуди се...

Носи в лъчите си

слънцето свой вечен благослов.

Събуди се...

Капчукът почуква на твоя прозорец

и тайно предава чувства по морз...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Мишев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно!
  • Прочетох детските ви стихчета в литернет. Поздравления!Съгласен съм с Мариана Вълкова, че втората част на това стихотворение тежи малко. Надявам се да не ви засегна, защото това , което правите ми харесва.Лек ден!
  • ритъма ми хареса ,идеята и думите също
  • Втората част е излишна ./според мен/.Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...