Apr 11, 2010, 11:55 PM

Събуди се

  Poetry » Love
1.1K 0 4

Капчукът почуква на твоя прозорец.

Помита небето ранна зора.

Реката нещо сама си говори.

Лампа просветва.

Прихлопва врата.

Събуди се -

от чужди обятия.

Събуди се -

от чужди мечти.

Събуди се...

От чуждото щастие

защо ли на мен така ми горчи...

 

Събуди се...

Носи в лъчите си

слънцето свой вечен благослов.

Събуди се...

Капчукът почуква на твоя прозорец

и тайно предава чувства по морз...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Мишев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно!
  • Прочетох детските ви стихчета в литернет. Поздравления!Съгласен съм с Мариана Вълкова, че втората част на това стихотворение тежи малко. Надявам се да не ви засегна, защото това , което правите ми харесва.Лек ден!
  • ритъма ми хареса ,идеята и думите също
  • Втората част е излишна ./според мен/.Поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...