Събуди се, о, народе мой

30 мар. 2018 г., 00:31

Поэзия » Философская

533 0 2

Събуди се, о, народе мой

Събуди се, о, народе мой, заспали,
още ли търпиш гнусните педали,
които само смучат от кръвта ти,
и се подиграват с челядта ти,
които искат на колене да си, да плачеш,
и товара техен да не спираш влачеш,
които за разтрел са и бесилка,
в гъза ритни ги, дай им засилка,
засилка за гилотината,
която са заслужили 240-имата...

Но няма да е лесно, да знаеш,
с истината трябва да се запознаеш,
а тя е тежка, но верна,
а онези, гнусните, я правят лицемерна,
или се биеш срещу тях, излизайки от ада,
или ходи се запали на първата близка клада...

Свързани произведения

dansyto (Данаил Таков)

2018-03-30T02:27:22+03:00

Повечето хора са толкова субективни, че всъщност не се интересуват от нищо освен от самите себе си. Шопенхауер - колко е прав! Бих добавил - борбата им стига до извоюването на личния им и семеен комфорт. За съжаление!
Петър1 (Петър Димитров)

2018-03-30T01:53:43+03:00

Де да бяха само 240 Иване...
И, мислиш ли, че народа не знае каква е истината и не живее с нея толкова години...?
Хубаво си го казал, харесва ми, но на народа му трябва водач...
А водачът е личност, готова да жертва себе си в името на народа. Ако не жертваш себе си си само плямпало и чучело.
А иначе тия бандити, които сега управляват България за толкова десетилетия дори една елементарна управленска истина не разбраха / цитирам Конфуций/:
"Две неща иска народа: да му е пълен корема и празна главата".
А аз добавям - и свободна да му е душата...