5 янв. 2008 г., 16:21

Събудих се

2.2K 0 35
Събудих се... усетих миризмата ти.
По кожата разходих тишината.
Със устните ридаех по очите ти.
Сълзите си посявах във косата.
Дълбаех много тъжно във душата ти.
И в нея пожелах си да остана.
Потърсих си местенце в дълбините и,
където да пребъда... възмечтана.
Помолих се да върна преживяното
и всяка нощ,  в която ме обичаше.
Помолих се да върна невидяното.
Забравените думи, що изричаше.
След мен ще ти остане само болката.
А липсата ще бъде за присъственост.
Отекваща тоналност от смеха ми,
ще следва всеки опит за безмисленост.
                            ***
Събудих се... и беше много тъмно.
Пътеката към тебе е... безчувствие.
Разходих се по нея... беше стръмно.
И гоних дълго... твоето отсъствие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Стоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...