5 ene 2008, 16:21

Събудих се

2.2K 0 35
Събудих се... усетих миризмата ти.
По кожата разходих тишината.
Със устните ридаех по очите ти.
Сълзите си посявах във косата.
Дълбаех много тъжно във душата ти.
И в нея пожелах си да остана.
Потърсих си местенце в дълбините и,
където да пребъда... възмечтана.
Помолих се да върна преживяното
и всяка нощ,  в която ме обичаше.
Помолих се да върна невидяното.
Забравените думи, що изричаше.
След мен ще ти остане само болката.
А липсата ще бъде за присъственост.
Отекваща тоналност от смеха ми,
ще следва всеки опит за безмисленост.
                            ***
Събудих се... и беше много тъмно.
Пътеката към тебе е... безчувствие.
Разходих се по нея... беше стръмно.
И гоних дълго... твоето отсъствие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....