Jan 5, 2008, 4:21 PM

Събудих се

  Poetry » Love
2.2K 0 35
Събудих се... усетих миризмата ти.
По кожата разходих тишината.
Със устните ридаех по очите ти.
Сълзите си посявах във косата.
Дълбаех много тъжно във душата ти.
И в нея пожелах си да остана.
Потърсих си местенце в дълбините и,
където да пребъда... възмечтана.
Помолих се да върна преживяното
и всяка нощ,  в която ме обичаше.
Помолих се да върна невидяното.
Забравените думи, що изричаше.
След мен ще ти остане само болката.
А липсата ще бъде за присъственост.
Отекваща тоналност от смеха ми,
ще следва всеки опит за безмисленост.
                            ***
Събудих се... и беше много тъмно.
Пътеката към тебе е... безчувствие.
Разходих се по нея... беше стръмно.
И гоних дълго... твоето отсъствие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...