5.01.2008 г., 16:21

Събудих се

2.2K 0 35
Събудих се... усетих миризмата ти.
По кожата разходих тишината.
Със устните ридаех по очите ти.
Сълзите си посявах във косата.
Дълбаех много тъжно във душата ти.
И в нея пожелах си да остана.
Потърсих си местенце в дълбините и,
където да пребъда... възмечтана.
Помолих се да върна преживяното
и всяка нощ,  в която ме обичаше.
Помолих се да върна невидяното.
Забравените думи, що изричаше.
След мен ще ти остане само болката.
А липсата ще бъде за присъственост.
Отекваща тоналност от смеха ми,
ще следва всеки опит за безмисленост.
                            ***
Събудих се... и беше много тъмно.
Пътеката към тебе е... безчувствие.
Разходих се по нея... беше стръмно.
И гоних дълго... твоето отсъствие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....