gizi1963 (Гизи Пиринска)
18 8
31 авг. 2010 г., 19:29

Събуждане 

  Поэзия » Философская
885 0 1

Капчуците плачат от щастие,

че дълго са чакали лъч светлина

и вятърът, криещ се в храстите,

да гали със нежност заспали поля.

 

Но всяка сълза не отива напразно

във голата още земя.

Преди да потъне в нейната пазва,

тя носи със себе си лъч светлина.

© Гизи Пиринска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??