gizi1963 (Гизи Пиринска)
18 8
Aug 31, 2010, 7:29 PM

Събуждане 

  Poetry » Phylosophy
965 0 1
Капчуците плачат от щастие,
че дълго са чакали лъч светлина
и вятърът, криещ се в храстите,
да гали със нежност заспали поля.
Но всяка сълза не отива напразно
във голата още земя.
Преди да потъне в нейната пазва,
тя носи със себе си лъч светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гизи Пиринска All rights reserved.

Random works
: ??:??