gizi1963 (Гизи Пиринска)
18 8
31.08.2010 г., 19:29 ч.

Събуждане 

  Поезия » Философска
882 0 1

Капчуците плачат от щастие,

че дълго са чакали лъч светлина

и вятърът, криещ се в храстите,

да гали със нежност заспали поля.

 

Но всяка сълза не отива напразно

във голата още земя.

Преди да потъне в нейната пазва,

тя носи със себе си лъч светлина.

© Гизи Пиринска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??