1 июл. 2021 г., 13:54

Съчувствие

537 3 9

              на поета Недялко Йорданов 

 

Нима за мъката сме ослепели?!

Приел бих участта си без срам. 

Притихнаха морските предели...

Дори незрящи носят в себе си храм. 

 

Котето на поета отдавна е сляпо.

И някой ден;в друг изгоден период

решават  на незрящите съдбата!

Сега,преди изборите :странен ход!

 

Да си отваряме очите, защото 

загрижеността е привиден план!

Щом котето вземат на поета:

разумът е твърде много обруган!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за коментара и оценката, Елка!
  • Точно така - да си отваряме очите! Поздравления!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
    Твърде често взеха да ни правят на слепи!
  • Браво, Стойчо!
    Много актуален стих.
    Браво и на Недялко Йорданов, който публично развенчава опашатите лъжи на евтнините политически кариеристи. Като поет никога не съм го класирал високо, но като човек той спечели възхищението ми.
  • Благодаря ви, Георги, Миночка, Дарина и Надежда!
    Съчувствието е част от взаимното доверие!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...