1 июл. 2021 г., 13:54

Съчувствие 

  Поэзия » Другая
251 3 9

              на поета Недялко Йорданов 

 

Нима за мъката сме ослепели?!

Приел бих участта си без срам. 

Притихнаха морските предели...

Дори незрящи носят в себе си храм. 

 

Котето на поета отдавна е сляпо.

И някой ден;в друг изгоден период

решават  на незрящите съдбата!

Сега,преди изборите :странен ход!

 

Да си отваряме очите, защото 

загрижеността е привиден план!

Щом котето вземат на поета:

разумът е твърде много обруган!

 

 

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??