на поета Недялко Йорданов
Нима за мъката сме ослепели?!
Приел бих участта си без срам.
Притихнаха морските предели...
Дори незрящи носят в себе си храм.
Котето на поета отдавна е сляпо.
И някой ден;в друг изгоден период
решават на незрящите съдбата!
Сега,преди изборите :странен ход!
Да си отваряме очите, защото
загрижеността е привиден план!
Щом котето вземат на поета:
разумът е твърде много обруган!
© Стойчо Станев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
