Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782

1.07.2021 г., 13:54

Съчувствие

Поезия » Друга

535 3 9

на поета Недялко Йорданов

Нима за мъката сме ослепели?!

Приел бих участта си без срам.

Притихнаха морските предели...

Дори незрящи носят в себе си храм.

Котето на поета отдавна е сляпо.

И някой ден;в друг изгоден период

решават на незрящите съдбата!

Сега,преди изборите :странен ход!

Да си отваряме очите, защото

загрижеността е привиден план!

Щом котето вземат на поета:

разумът е твърде много обруган!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара и оценката, Елка!

2021-07-03T21:45:42+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Точно така - да си отваряме очите! Поздравления!

2021-07-03T21:23:02+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара и оценката, Младен!
Твърде често взеха да ни правят на слепи!

2021-07-01T23:40:23+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Браво, Стойчо!
Много актуален стих.
Браво и на Недялко Йорданов, който публично развенчава опашатите лъжи на евтнините политически кариеристи. Като поет никога не съм го класирал високо, но като човек той спечели възхищението ми.

2021-07-01T21:37:33+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря ви, Георги, Миночка, Дарина и Надежда!
Съчувствието е част от взаимното доверие!

2021-07-01T18:48:56+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0