Съдба
По улицата идва, виж лицето ѝ,
това е твойта съдба.
Плаче за тебе - детето ѝ
как живота ти не разбра.
Ронят се, виж ги, сълзите ѝ
капят си тихо в нощта,
а дрехите, виж ги, протрити са,
влачат се бавно в калта.
Стари са вече ръцете ѝ,
нали, нали ги видя.
Бавни са вече нозете ѝ,
виж, не тича сега.
Явно и тя уморена е,
уморена от твойта игра.
Променяш се вече, но късно е,
съдбата виж си сега,
като старо перде е прокъсана,
но пак ти подава ръка.
Усмихва се жално старицата,
защо я отпращаш така?
това е твойта съдба.
Плаче за тебе - детето ѝ
как живота ти не разбра.
Ронят се, виж ги, сълзите ѝ
капят си тихо в нощта,
а дрехите, виж ги, протрити са,
влачат се бавно в калта.
Стари са вече ръцете ѝ,
нали, нали ги видя.
Бавни са вече нозете ѝ,
виж, не тича сега.
Явно и тя уморена е,
уморена от твойта игра.
Променяш се вече, но късно е,
съдбата виж си сега,
като старо перде е прокъсана,
но пак ти подава ръка.
Усмихва се жално старицата,
защо я отпращаш така?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венелина Атанасова Все права защищены
