Aug 24, 2008, 2:43 AM

Съдба 

  Poetry » Love
843 0 3
По улицата идва, виж лицето ѝ,
това е твойта съдба.
Плаче за тебе - детето ѝ
как живота ти не разбра.
Ронят се, виж ги, сълзите ѝ
капят си тихо в нощта,
а дрехите, виж ги, протрити са,
влачат се бавно в калта.
Стари са вече ръцете ѝ,
нали, нали ги видя.
Бавни са вече нозете ѝ,
виж, не тича сега. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венелина Атанасова All rights reserved.

Random works
: ??:??