24 июн. 2007 г., 06:48

Съдба

Поэзия

852 1 6

Отново в тъмното седя и плача.
Проклинам таз съдба жестока.
Къде и как сгреших, се питам,
та наказва ме така?
Защо, когато някого обичам,
той винаги от мен далече.
Защо сърцето мъченическо
не може в този миг да спре да бие.
Да заспя и не се събудя,
да пресъхнат моите сълзи,
да отида в рая,
но едва ли там ще спре да ме боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

Ще спре да те боли и ще забравиш , питай мене.......Браво!

2007-06-25T14:47:20+03:00
valia (Валя Митова)

Извинете ме но пиша на фонетика.....
мерси

2007-06-24T20:18:07+03:00
Романтик (Христо Костов)

Не е задължително ти да си грешната, Валя. Ще отмине тъгата ти!!!
Хубав стих!!! Поздрави!!!

п.с. Оправи "кЪде" и "далЕч".

2007-06-24T19:34:32+03:00
geowid (Георги Видинов)

обикновено се минава през училището на ада първо,затова...но,трябва да знаеш,преди това,че в нас са раят и адът,наши творения...и ако отидем в рая,естествено,че и адът ще е там с нас,както казваш...

2007-06-24T17:21:12+03:00
valia (Валя Митова)

БЛАГОДАРЯ ТИ АНИ

2007-06-24T17:18:05+03:00