valia (Валя Митова)
87 441
24.06.2007 г., 6:48 ч.

Съдба 

  Поезия
626 1 6

Отново  в тъмното седя и плача.
Проклинам таз съдба жестока.
Къде и как сгреших, се питам,
та наказва ме така?
Защо, когато някого обичам,
той винаги от мен далече.
Защо сърцето мъченическо
не може в този миг да спре да бие.
Да заспя и не се събудя,
да пресъхнат моите сълзи,
да отида в рая,
но едва ли там ще спре да ме боли.

© Валя Митова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще спре да те боли и ще забравиш , питай мене.......Браво!
  • Извинете ме но пиша на фонетика.....
    мерси
  • Не е задължително ти да си грешната, Валя. Ще отмине тъгата ти!!!
    Хубав стих!!! Поздрави!!!

    п.с. Оправи "кЪде" и "далЕч".
  • обикновено се минава през училището на ада първо,затова...но,трябва да знаеш,преди това,че в нас са раят и адът,наши творения...и ако отидем в рая,естествено,че и адът ще е там с нас,както казваш...
  • БЛАГОДАРЯ ТИ АНИ
  • Много тъжен стин, миличка
    Но болежката ще спре още тук, на земята. Когато си влюбен-боли!
    Не бързай за Рая. Там още не се е освободило твоето място.
    Поздрави, Валя!
Предложения
: ??:??