6 февр. 2017 г., 10:48

Съдба горчива

438 0 6

За всеки ден от живота си се питам!?

Дали ще мога аз да издържа?

На собствената си настройка...

Да остана верен аз на любовта!?

 

А времето, животът, ме затрупват... 

С въпроси правилно ли съм постъпил!

Или съм грешил! А грешка ли е?

Щом на тях прощавах, а себе си винях.

 

Очи затварям, сърцето ми кърви...

За кой ли път преглъщам аз

отровата горчива...

Усмихвам се, но в мен гори измамата

на моята съдба горчива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...