6 feb 2017, 10:48

Съдба горчива

  Poesía
435 0 6

За всеки ден от живота си се питам!?

Дали ще мога аз да издържа?

На собствената си настройка...

Да остана верен аз на любовта!?

 

А времето, животът, ме затрупват... 

С въпроси правилно ли съм постъпил!

Или съм грешил! А грешка ли е?

Щом на тях прощавах, а себе си винях.

 

Очи затварям, сърцето ми кърви...

За кой ли път преглъщам аз

отровата горчива...

Усмихвам се, но в мен гори измамата

на моята съдба горчива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...