6 feb 2017, 10:48

Съдба горчива

  Poesía
439 0 6

За всеки ден от живота си се питам!?

Дали ще мога аз да издържа?

На собствената си настройка...

Да остана верен аз на любовта!?

 

А времето, животът, ме затрупват... 

С въпроси правилно ли съм постъпил!

Или съм грешил! А грешка ли е?

Щом на тях прощавах, а себе си винях.

 

Очи затварям, сърцето ми кърви...

За кой ли път преглъщам аз

отровата горчива...

Усмихвам се, но в мен гори измамата

на моята съдба горчива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...