За всеки ден от живота си се питам!?
Дали ще мога аз да издържа?
На собствената си настройка...
Да остана верен аз на любовта!?
А времето, животът, ме затрупват...
С въпроси правилно ли съм постъпил!
Или съм грешил! А грешка ли е?
Щом на тях прощавах, а себе си винях.
Очи затварям, сърцето ми кърви...
За кой ли път преглъщам аз
отровата горчива...
Усмихвам се, но в мен гори измамата
на моята съдба горчива.
© Ангел All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
