Съдба като акордеон
От малък бе мечтал Велó,
проклетият му циганин,
каруца, кон, акордеон
и циганка да има.
От циганчета вчера чух,
проклетият му циганин,
предал на своя господ дух
и с него всичко имано:
магаре куцичко едно,
един ръждив поялник,
сърце като акордеон,
голямо, музикално...
А моето какво е? Ти
не виждаш ли прилúка?
Дет' само че накрая стих
ми каца на езика.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
