rajsun (Райчо Русев)
551 1381
28 дек. 2019 г., 23:34

Съдба като акордеон 

  Поэзия » Другая
1359 1 2

От малък бе мечтал Велó,
проклетият му циганин,
каруца, кон, акордеон
и циганка да има.

От циганчета вчера чух,
проклетият му циганин,
предал на своя господ дух
и с него всичко имано:

магаре куцичко едно,
един ръждив поялник,
сърце като акордеон,
голямо, музикално...

А моето какво е? Ти
не виждаш ли прилúка?
Дет' само че накрая стих
ми каца на езика.

© Райчо Русев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??