rajsun (Райчо Русев)
541 1381
28.12.2019 г., 23:34 ч.

Съдба като акордеон 

  Поезия » Друга
1691 1 2

От малък бе мечтал Велó,
проклетият му циганин,
каруца, кон, акордеон
и циганка да има.

От циганчета вчера чух,
проклетият му циганин,
предал на своя господ дух
и с него всичко имано:

магаре куцичко едно,
един ръждив поялник,
сърце като акордеон,
голямо, музикално...

А моето какво е? Ти
не виждаш ли прилúка?
Дет' само че накрая стих
ми каца на езика.

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??