Съдба като акордеон
От малък бе мечтал Велó,
проклетият му циганин,
каруца, кон, акордеон
и циганка да има.
От циганчета вчера чух,
проклетият му циганин,
предал на своя господ дух
и с него всичко имано:
магаре куцичко едно,
един ръждив поялник,
сърце като акордеон,
голямо, музикално...
А моето какво е? Ти
не виждаш ли прилúка?
Дет' само че накрая стих
ми каца на езика.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
