rajsun (Райчо Русев)
541 1381
28 dic 2019, 23:34

Съдба като акордеон 

  Poesía » Otra
1693 1 2

От малък бе мечтал Велó,
проклетият му циганин,
каруца, кон, акордеон
и циганка да има.

От циганчета вчера чух,
проклетият му циганин,
предал на своя господ дух
и с него всичко имано:

магаре куцичко едно,
един ръждив поялник,
сърце като акордеон,
голямо, музикално...

А моето какво е? Ти
не виждаш ли прилúка?
Дет' само че накрая стих
ми каца на езика.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??