От малък бе мечтал Велó,
проклетият му циганин,
каруца, кон, акордеон
и циганка да има.
От циганчета вчера чух,
проклетият му циганин,
предал на своя господ дух
и с него всичко имано:
магаре куцичко едно,
един ръждив поялник,
сърце като акордеон,
голямо, музикално...
А моето какво е? Ти
не виждаш ли прилúка?
Дет' само че накрая стих
ми каца на езика.
© Райчо Русев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
