rajsun (Райчо Русев)
541 1380
Dec 28, 2019, 11:34 PM

Съдба като акордеон 

  Poetry » Other
1726 1 2

От малък бе мечтал Велó,
проклетият му циганин,
каруца, кон, акордеон
и циганка да има.

От циганчета вчера чух,
проклетият му циганин,
предал на своя господ дух
и с него всичко имано:

магаре куцичко едно,
един ръждив поялник,
сърце като акордеон,
голямо, музикално...

А моето какво е? Ти
не виждаш ли прилúка?
Дет' само че накрая стих
ми каца на езика.

© Райчо Русев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??