17 апр. 2019 г., 23:15

Съдбата на живота

621 0 0

 

Живота тук получили сме без да искаме,

не ни е питал никой за това.

И сметка от кого за него да поискаме,

то името й е единствено съдба.

 

Съдбата нещо е такова,

 не ще го видиш и докоснеш ти.

Тя просто свят е начертан с окови,

и път е който трябва да се извърви.

 

Съдба, или прокоба казваме й ние,

ала не питаме защото ще ни заболи.

За битието днешно обяснение не дава,

така е писано и туй го приеми.

 

И всеки днес ще си получи кръста вечен,

съдбата, туй живот е разсъблечен.

Какво ни носи е въпрос обречен,

и в дните си накрая чак ще разберем.

 

И тъй, каквото писано е ще го изживеем,

морето на живота нека да преплуваме със страст.

За смисъла не трябва никога да питаме,

че промисъл божествен е за нас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...