Живота тук получили сме без да искаме,

не ни е питал никой за това.

И сметка от кого за него да поискаме,

то името й е единствено съдба.

Съдбата нещо е такова,

 не ще го видиш и докоснеш ти.

Тя просто свят е начертан с окови,

и път е който трябва да се извърви.

Съдба, или прокоба казваме й ние,

ала не питаме защото ще ни заболи.

За битието днешно обяснение не дава,

така е писано и туй го приеми.

И всеки днес ще си получи кръста вечен,

съдбата, туй живот е разсъблечен.

Какво ни носи е въпрос обречен,

и в дните си накрая чак ще разберем.

И тъй, каквото писано е ще го изживеем,

морето на живота нека да преплуваме със страст.

За смисъла не трябва никога да питаме,

че промисъл божествен е за нас.