Съдбата на сълзите
Излязох тази нощ, не щях да спя.
Къде ли нощем съ́лзите изгарят?
След крайчеца на очната дъга,
в какво съдбата бързо ги разтваря?
Пребродих тротоарите, открил
безброй сълзи́ в назряващата есен.
Готов ли бях за техните следи
със ехото на недопята песен?!
Раздяла след разкъсана любов?!
Погалване от майчина ръка?!
Безсилието на прочувствен зов?!
Шептене на отлитаща душа?!
Излязох тази нощ да разбера,
защо сълзи́те винаги загиват?
И в болката си или в радостта,
безмилостно земята ги изпива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
