9 сент. 2020 г., 00:10

Съдбата на сълзите 

  Поэзия
549 3 5
Излязох тази нощ, не щях да спя.
Къде ли нощем съ́лзите изгарят?
След крайчеца на очната дъга,
в какво съдбата бързо ги разтваря?
Пребродих тротоарите, открил
безброй сълзи́ в назряващата есен.
Готов ли бях за техните следи
със ехото на недопята песен?!
Раздяла след разкъсана любов?!
Погалване от майчина ръка?!
Безсилието на прочувствен зов?!
Шептене на отлитаща душа?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Все права защищены

Предложения
: ??:??