Sep 9, 2020, 12:10 AM

Съдбата на сълзите

  Poetry
664 3 5

Излязох тази нощ, не щях да спя.

Къде ли нощем съ́лзите изгарят?

След крайчеца на очната дъга,

в какво съдбата бързо ги разтваря?

 

Пребродих тротоарите, открил

безброй сълзи́ в назряващата есен.

Готов ли бях за техните следи

със ехото на недопята песен?!

 

Раздяла след разкъсана любов?!

Погалване от майчина ръка?!

Безсилието на прочувствен зов?!

Шептене на отлитаща душа?!

 

Излязох тази нощ да разбера,

защо сълзи́те винаги загиват?

И в болката си или в радостта,

безмилостно земята ги изпива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...