Sep 9, 2020, 12:10 AM

Съдбата на сълзите

  Poetry
665 3 5

Излязох тази нощ, не щях да спя.

Къде ли нощем съ́лзите изгарят?

След крайчеца на очната дъга,

в какво съдбата бързо ги разтваря?

 

Пребродих тротоарите, открил

безброй сълзи́ в назряващата есен.

Готов ли бях за техните следи

със ехото на недопята песен?!

 

Раздяла след разкъсана любов?!

Погалване от майчина ръка?!

Безсилието на прочувствен зов?!

Шептене на отлитаща душа?!

 

Излязох тази нощ да разбера,

защо сълзи́те винаги загиват?

И в болката си или в радостта,

безмилостно земята ги изпива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...