Съдбата на сълзите
Излязох тази нощ, не щях да спя.
Къде ли нощем съ́лзите изгарят?
След крайчеца на очната дъга,
в какво съдбата бързо ги разтваря?
Пребродих тротоарите, открил
безброй сълзи́ в назряващата есен.
Готов ли бях за техните следи
със ехото на недопята песен?!
Раздяла след разкъсана любов?!
Погалване от майчина ръка?!
Безсилието на прочувствен зов?!
Шептене на отлитаща душа?!
Излязох тази нощ да разбера,
защо сълзи́те винаги загиват?
И в болката си или в радостта,
безмилостно земята ги изпива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
