СЪДБИЦА

Свят видях ли или не?!

Пих ли сладката забрава

да не помня от къде

тръгнах и какво оставих!

Много път ли извървях

или пътят ме подмина

и сега лежа пиян

върху жарката коприва!

Чужди песни ли изпях

или песен недопята

тръгна си от мен без глас

и се пръсна във мъглата!

Влизах в кръчмите - пожар,

а след мене - пепелища...

А съм толкова мечтал

да се сгуша до огнище.

Ех, Живот! Твой верен роб

е съдбицата ми бедна...

Ни пътека, нито гроб!

Ни да тръгна, ни да легна!

Емил Стоянов