30.12.2022 г., 20:46

Съдбица

764 0 1

СЪДБИЦА

 

Свят видях ли или не?!

Пих ли сладката забрава

да не помня от къде

тръгнах и какво оставих!

 

Много път ли извървях

или пътят ме подмина

и сега лежа пиян

върху жарката коприва!

 

Чужди песни ли изпях

или песен недопята

тръгна си от мен без глас

и се пръсна във мъглата!

 

Влизах в кръчмите - пожар,

а след мене - пепелища...

А съм толкова мечтал

да се сгуша до огнище.

 

Ех, Живот! Твой верен роб

е съдбицата ми бедна...

Ни пътека, нито гроб!

Ни да тръгна, ни да легна!

 

Емил Стоянов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...