30 dic 2022, 20:46

Съдбица

  Poesía
768 0 1

СЪДБИЦА

 

Свят видях ли или не?!

Пих ли сладката забрава

да не помня от къде

тръгнах и какво оставих!

 

Много път ли извървях

или пътят ме подмина

и сега лежа пиян

върху жарката коприва!

 

Чужди песни ли изпях

или песен недопята

тръгна си от мен без глас

и се пръсна във мъглата!

 

Влизах в кръчмите - пожар,

а след мене - пепелища...

А съм толкова мечтал

да се сгуша до огнище.

 

Ех, Живот! Твой верен роб

е съдбицата ми бедна...

Ни пътека, нито гроб!

Ни да тръгна, ни да легна!

 

Емил Стоянов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...