29 нояб. 2008 г., 21:32

Съдбоносен ден

1.3K 0 33

Тежък ден. Труден ден.

Беше на живот и смърт.

Само миг непроверен,

мисията би обезверил.

 

Трябваха усилия и воля.

Трябваха и обич, и сърца,

и напред със Божията воля,

да спасиме болната душа.

 

Тръгнала на път. Бездумна.

Водена от грешна светлина.

Тя - душата, неразумната,

крачеше към гибелна страна.

 

Но съдбата смело се намеси.

Господи, на теб благодаря!

И на хората, работещи със мене,

на онез, с големите сърца!


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!

Петчасовото издирване на умствено изостанало момиче с тежка степен на олигофрения - идиотия. С благодарност към целия ми екип, работещ в Дом за възрастни с умствена изостаналост с. Драганово.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...