Nov 29, 2008, 9:32 PM

Съдбоносен ден

  Poetry » Civic
1.3K 0 33

Тежък ден. Труден ден.

Беше на живот и смърт.

Само миг непроверен,

мисията би обезверил.

 

Трябваха усилия и воля.

Трябваха и обич, и сърца,

и напред със Божията воля,

да спасиме болната душа.

 

Тръгнала на път. Бездумна.

Водена от грешна светлина.

Тя - душата, неразумната,

крачеше към гибелна страна.

 

Но съдбата смело се намеси.

Господи, на теб благодаря!

И на хората, работещи със мене,

на онез, с големите сърца!


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!

Петчасовото издирване на умствено изостанало момиче с тежка степен на олигофрения - идиотия. С благодарност към целия ми екип, работещ в Дом за възрастни с умствена изостаналост с. Драганово.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...