Nov 29, 2008, 9:32 PM

Съдбоносен ден

  Poetry » Civic
1.3K 0 33

Тежък ден. Труден ден.

Беше на живот и смърт.

Само миг непроверен,

мисията би обезверил.

 

Трябваха усилия и воля.

Трябваха и обич, и сърца,

и напред със Божията воля,

да спасиме болната душа.

 

Тръгнала на път. Бездумна.

Водена от грешна светлина.

Тя - душата, неразумната,

крачеше към гибелна страна.

 

Но съдбата смело се намеси.

Господи, на теб благодаря!

И на хората, работещи със мене,

на онез, с големите сърца!


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!

Петчасовото издирване на умствено изостанало момиче с тежка степен на олигофрения - идиотия. С благодарност към целия ми екип, работещ в Дом за възрастни с умствена изостаналост с. Драганово.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...