29.11.2008 г., 21:32

Съдбоносен ден

1.3K 0 33

Тежък ден. Труден ден.

Беше на живот и смърт.

Само миг непроверен,

мисията би обезверил.

 

Трябваха усилия и воля.

Трябваха и обич, и сърца,

и напред със Божията воля,

да спасиме болната душа.

 

Тръгнала на път. Бездумна.

Водена от грешна светлина.

Тя - душата, неразумната,

крачеше към гибелна страна.

 

Но съдбата смело се намеси.

Господи, на теб благодаря!

И на хората, работещи със мене,

на онез, с големите сърца!


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!

Петчасовото издирване на умствено изостанало момиче с тежка степен на олигофрения - идиотия. С благодарност към целия ми екип, работещ в Дом за възрастни с умствена изостаналост с. Драганово.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...