16 февр. 2013 г., 09:49

Съдбовна среща

1K 0 7

      С Ъ Д Б О В Н А С Р Е Щ А

 

 

     Колективно творчество на

anelim 68 / Kadife / chergligan / Zinka

 

Седеше там, на ъгъла пред бара

отчайващо красив и твърде млад.

Шест празни стола само ги деляха

и пълен с чужди тайни полумрак.

 

Отсреща тя – мистична и изящна,

омайваща с фаталния си чар.

Дали при него Дяволът я праща

или е печелившия му зар.

 

Погледна я, сърцето му потрепна,

посрещна поглед кадифен, дълбок

и нещо във душата му се сепна -

помисли си: „Изпраща ми я Бог!“

 

А гледаха подпийнали отгоре

и Бог, и Дявол с чаши две пелин:

„Ооо, как са смешни влюбените хора!“

И пускаха с лулите синкав дим.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Костадин Костадинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...