21 нояб. 2008 г., 08:38

Съжителство

713 0 14
Понякога изглежда като че беше вчера,

понякога изглежда като чужд спомен нечий...

Повелявам да бъда щастлива и не е лошо.

Пропускам уличния хаос край ушите си.

Възвръщам босата си грация, с надежда

живее в мен тъга глуха, пасторално дивее

и си мисли, че на героя, на кумира прилича...

Все там стъпките й парят от падения лични,

все там тича  - бряг спасителен, безкошмарен...

Знам пречистена навярно, някому е нужна

там, в струяща тюркоазена дискретност,

във която винаги и пак ще се оглеждам -

момичето бяло, родено в синева снажна

и в домашно огнище добро, с любов раждано...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • предлагам една възможна редакция... - видяно от друг ъгъл..Поздрави и успехи

    Понякога изглежда ми, че беше вчера.

    Понякога изглежда ми, че споменът е чужд
    непреживян…
    Понякога си повелявам щастие.
    Понякога, когато хаосът е друг
    развеличан…

    Понякога възвръщам босата си грация,
    с надеждата да заживее в мен герой
    необещан …
    А стъпките ми парят от падения –
    Завръщам се в брега спасителен
    и безкошмарен
    там…
    …В доброто старо бащино огнище момичето,
    родено в снажна синева с любов,
    пречистена отново ще се вглеждам -
    струяща тюркоазена дискретност
    в която винаги и пак ще се оглеждам …
  • "...струяща тюркоазена дискретност"

    Поздрав, Мариола!
  • Твоята виталност и радост от живота!!!
  • Позволявай си да бъдеш щастлива... Не е лошо! И ти отива!
  • Хубав стих Мариола,ама мисли си и за нас дъртите-този дребен шифър,пукнаха ми очилата !!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...