21.11.2008 г., 8:38

Съжителство

Поезия » Любовна

708 0 14

Понякога изглежда като че беше вчера,

понякога изглежда като чужд спомен нечий...

Повелявам да бъда щастлива и не е лошо.

Пропускам уличния хаос край ушите си.

Възвръщам босата си грация, с надежда

живее в мен тъга глуха, пасторално дивее

и си мисли, че на героя, на кумира прилича...

Все там стъпките й парят от падения лични,

все там тича - бряг спасителен, безкошмарен...

Знам пречистена навярно, някому е нужна

там, в струяща тюркоазена дискретност,

във която винаги и пак ще се оглеждам -

момичето бяло, родено в синева снажна

и в домашно огнище добро, с любов раждано...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Slovoslava (Слава)

предлагам една възможна редакция... - видяно от друг ъгъл..Поздрави и успехи

Понякога изглежда ми, че беше вчера.

Понякога изглежда ми, че споменът е чужд
непреживян…
Понякога си повелявам щастие.
Понякога, когато хаосът е друг
развеличан…

Понякога възвръщам босата си грация,
с надеждата да заживее в мен герой
необещан …
А стъпките ми парят от падения –
Завръщам се в брега спасителен
и безкошмарен
там…
…В доброто старо бащино огнище момичето,
родено в снажна синева с любов,
пречистена отново ще се вглеждам -
струяща тюркоазена дискретност
в която винаги и пак ще се оглеждам …

2008-11-24T14:08:00+02:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

"...струяща тюркоазена дискретност"

Поздрав, Мариола!

2008-11-21T17:55:58+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Твоята виталност и радост от живота!!!

2008-11-21T17:36:40+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Позволявай си да бъдеш щастлива... Не е лошо! И ти отива!

2008-11-21T12:15:40+02:00
alex_ucho (Алекс учо)

Хубав стих Мариола,ама мисли си и за нас дъртите-този дребен шифър,пукнаха ми очилата !!!!

2008-11-21T11:20:46+02:00