21 nov 2008, 8:38

Съжителство

Poesía » De amor

712 0 14

Понякога изглежда като че беше вчера,

понякога изглежда като чужд спомен нечий...

Повелявам да бъда щастлива и не е лошо.

Пропускам уличния хаос край ушите си.

Възвръщам босата си грация, с надежда

живее в мен тъга глуха, пасторално дивее

и си мисли, че на героя, на кумира прилича...

Все там стъпките й парят от падения лични,

все там тича - бряг спасителен, безкошмарен...

Знам пречистена навярно, някому е нужна

там, в струяща тюркоазена дискретност,

във която винаги и пак ще се оглеждам -

момичето бяло, родено в синева снажна

и в домашно огнище добро, с любов раждано...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Slovoslava (Слава)

предлагам една възможна редакция... - видяно от друг ъгъл..Поздрави и успехи

Понякога изглежда ми, че беше вчера.

Понякога изглежда ми, че споменът е чужд
непреживян…
Понякога си повелявам щастие.
Понякога, когато хаосът е друг
развеличан…

Понякога възвръщам босата си грация,
с надеждата да заживее в мен герой
необещан …
А стъпките ми парят от падения –
Завръщам се в брега спасителен
и безкошмарен
там…
…В доброто старо бащино огнище момичето,
родено в снажна синева с любов,
пречистена отново ще се вглеждам -
струяща тюркоазена дискретност
в която винаги и пак ще се оглеждам …

2008-11-24T14:08:00+02:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

"...струяща тюркоазена дискретност"

Поздрав, Мариола!

2008-11-21T17:55:58+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Твоята виталност и радост от живота!!!

2008-11-21T17:36:40+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Позволявай си да бъдеш щастлива... Не е лошо! И ти отива!

2008-11-21T12:15:40+02:00
alex_ucho (Алекс учо)

Хубав стих Мариола,ама мисли си и за нас дъртите-този дребен шифър,пукнаха ми очилата !!!!

2008-11-21T11:20:46+02:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0