21 nov 2008, 8:38

Съжителство

710 0 14
Понякога изглежда като че беше вчера,

понякога изглежда като чужд спомен нечий...

Повелявам да бъда щастлива и не е лошо.

Пропускам уличния хаос край ушите си.

Възвръщам босата си грация, с надежда

живее в мен тъга глуха, пасторално дивее

и си мисли, че на героя, на кумира прилича...

Все там стъпките й парят от падения лични,

все там тича  - бряг спасителен, безкошмарен...

Знам пречистена навярно, някому е нужна

там, в струяща тюркоазена дискретност,

във която винаги и пак ще се оглеждам -

момичето бяло, родено в синева снажна

и в домашно огнище добро, с любов раждано...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • предлагам една възможна редакция... - видяно от друг ъгъл..Поздрави и успехи

    Понякога изглежда ми, че беше вчера.

    Понякога изглежда ми, че споменът е чужд
    непреживян…
    Понякога си повелявам щастие.
    Понякога, когато хаосът е друг
    развеличан…

    Понякога възвръщам босата си грация,
    с надеждата да заживее в мен герой
    необещан …
    А стъпките ми парят от падения –
    Завръщам се в брега спасителен
    и безкошмарен
    там…
    …В доброто старо бащино огнище момичето,
    родено в снажна синева с любов,
    пречистена отново ще се вглеждам -
    струяща тюркоазена дискретност
    в която винаги и пак ще се оглеждам …
  • "...струяща тюркоазена дискретност"

    Поздрав, Мариола!
  • Твоята виталност и радост от живота!!!
  • Позволявай си да бъдеш щастлива... Не е лошо! И ти отива!
  • Хубав стих Мариола,ама мисли си и за нас дъртите-този дребен шифър,пукнаха ми очилата !!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...