24 мар. 2010 г., 16:52

Съкровено от мечтите

1.1K 0 4

Съкровено от мечтите

 

 

Да се прибереш при жената вкъщи,

да те погледне, без да ти се мръщи,

да поднесе ракийка със салата...

ех, това е, братко, на мъжа мечтата.

 

Да я целунеш нежно по нослето,

благодарно да я тупнеш по дупето,

а после със двучасова задача

прати я в кухнята и гледай мача.

 

На почивката проверка направи,

забравила ли е – за бира я прати,

да резне после и от вълчите мезета...

Това жадувала е днес душата клета.

 

Но туй е само на мъжа в мечтите,

със планове май други са жените:

„Яж кво намериш и да траеш, гад,

отивам в хола, че започва „Листопад”.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Добрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ме развесели!Браво!
  • Ех, Вальо, Вальо...
    Понатъжи ме твоята пародийка. Главно заради това, че е...
    много истинска.
    Бъди здрав!!!
  • Радвам се, Вальо, че те чета отново!
  • Със теб ще споря, до кат' падне мрак-
    не е единствен този "Листопад",
    и прав си, брат, за на мъжа мечтата,
    но... истината е една - Метлата!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...